Избори 2 в 1

Да върнем здравия разум!

Парламентарни избори 2024

Европейски избори 2024

Какво свършихме в 49-о НС!

Приоритети в програмата на “Има такъв народ“ по сектори

Правосъдие

1

Свикване на Велико народно събрание за промяна на формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република.

2

Защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса чрез необходимите за това промени в законодателството.​

3

Осъществяване на реална съдебна реформа чрез структурни промени в начина на управление на съдебната власт.

Aдминистрация и електронно управление​

1

Възможност за дистанционно електронно гласуване на избори и референдуми.

2

Намаляване на бюрокрацията и на административното бреме.

3

Участие на гражданите в управлението.

Вътрешен ред и сигурност

1

Постигане на реална и ефективна сигурност на българските граждани.

2

Противодействие на престъпността във всичките ѝ форми и размери.

3

Незабавно обявяване на конкурси за назначаване на служители на финансово осигурените вакантни места във всяка от структурите в сектора.

Енергетика

1

Нова балансирана политика в областта на енергетиката в рамките на Националната доктрина за енергийно развитие.

2

Разработване и приложение на механизъм на национално ниво за защита на енергийно уязвимите домакинства при предстоящата либерализация на пазара.

3

Разработване и приложение на национална стратегия за конверсия на въглищните региони с крайна цел постигане на устойчив икономически растеж и откриване на нови работни места.

Социална политика

1

Политика за повишаване на доходите - минимална работна заплата, необлагаем минимум, данъчно облекчение за деца.

2

Политика за смекчаване на негативните ефекти от енергийната криза - енергийни надбавки за пенсионери, приемане на дефиниция за енергийна бедност и създаване на фонд за домакинствата.

3

Политика за подобряване и развитие на социалните услуги - борба с насилието, трафика на хора, зависимостите, програма за реинтеграция на децата и превенция на изоставянето. Подкрепа в семейна среда.

Транспорт и регионално развитие

1

Усъвършенстване на политиката за интегрирано развитие на регионите.​

2

Оптимизиране на политиката по изграждане, ремонт и поддържане на техническата инфраструктура в регионите.

3

Изграждане на устойчива железопътна транспортна система, чрез реформиране на сектора.​

Култура

1

Създаване на национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии и тяхното дигитализиране. Целта е популяризиране на културно и историческото наследство на страната.

2

Медиен плурализъм и пълна прозрачност на собствеността на частните медии, за да бъде пределно ясно на обществото кой и какви цели прокарва чрез тях.

3

Прогресивно увеличение на годишния бюджет за култура с цел достигане на средните европейски нива на финансиране спрямо БВП.

Туризъм

1

Привличане на българския турист в дългосрочен план с цел устойчиво развитие на сектора.

2

Активна дигитална стратегия в популяризирането на културно-историческия туризъм. Създаване на национален туристически портал

3

Повишаване на качеството на туристическия продукт в България.

Образование

1

Промяна на подхода за финансиране „парите следват ученика“. Въвеждане на механизъм за финансиране, който гарантира еднакъв старт в качеството на образованието.

2

Усъвършенстване на начина и формата на външното оценяване. Промяна на съдържанието на учебните програми.

3

Връщане на ролята на науката като двигател за икономическото и обществено развитие.

Икономика и финанси

1

Решаване на демографската криза чрез всички фактори, влияещи върху раждаемостта.

2

Стимулиране на инвестициите и предприемачеството чрез създаване на благоприятна среда и свобода за бизнеса.

3

Политика на ниски данъци и осигуровки за българските граждани и за бизнеса.

Външна политика

1

Адекватна политика към Република Северна Македония. Включване на българите в РСМ в конституцията им, чрез връщане на ветото за преговори за членството на РСМ в ЕС.

2

Равноправно участие на Република България в изработването на политиките, институциите и органите на ЕС и включване в „Шенген“.

3

Провеждане на реални политики към подпомагане на българите в чужбина.

Земеделие

1

Създаване на закон за Браншовите организации в сектор земеделие и животновъдство.

2

Реформа в горския сектор, чрез създаване на дългосрочна програма за използване ресурсите на държавната и общинска гора и нейното възстановяване.

3

Европейски "зелен пакт" - привеждане на Стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразие в съответствие с националните ни приоритети.

Спорт и младежки дейности

1

Създаване на оптимални условия за насърчаване на масовия спорт, чрез увеличаване броя и качеството на специализираните спортни площадки, велоалеите и други съоръжения, както и спортните бази в училищата.

2

Актуализиране на националните програми за младежта – превенция на зависимостите и създаване на възможности за здравословен начин на живот на младите.

3

Финансовото обезпечение за изграждането и развитието на елитните ни спортисти.

Здравеопазване

1

Създаване на ефективно работеща доболнична помощ и общодържавна система за превенция и профилактика на социалнозначимите заболявания.

2

Подобряване на взаимовръзките и ефективността на управлението на националната здравна система.

3

Създаване на условия и нормативна база за децентрализация на организацията, управлението и дейността на здравната система.

Eкология

1

Подобряване качеството на атмосферния въздух и контрол на нивата на шум в населените места. Подобряване състоянието на почвите на територията на страната.

2

Подобряване управлението, състоянието и качеството на водите, както инфраструктурата и съоръженията на територията на страната.

3

Подобряване управлението на отпадъците и насърчаване на населението за повторната им употреба.

Oтбрана

1

Укрепване на отбранителните способности на Въоръжените сили и Българската армия за осигуряване на надеждна защита на суверенитета и териториалната цялост на Република България.

2

Задълбочаване на професионализацията на Въоръжените сили и Българската армия.

3

Грижа за качеството на живот на личния състав и техните семейства.

„НЕ“ на Северна Македония в ЕС

Македония е най-романтичната част от българската история, но докато в Северна Македония има омраза към българите, тази страна не може да бъде част от бъдещето на Европейския съюз.

В 47-ото Народно събрание беше извършено национално предателство. ПП „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС, ДПС, Демократична Българи и БСП (които се въздържаха) вдигнаха ветото за започване на преговорния процес по присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз, без тази държава да е изпълнила Договора за добросъседство или да е прекратила антибългарската си политика.

Проучване на македонския институт „Социетас цивилис“ съвместно с фондация „Конрад Аденауер“ показва, че 80 процента от македонците в Северна Македония отхвърлят вписването на българите в конституцията. Неслучайно хората с българско самосъзнание в Северна Македония са бити, унижавани и преследвани.

В резултат на безотговорното отношение и вдигането на ветото, в Република Северна Македония продължиха и ще продължават да се случват неприемливи за цивилизования свят и ЕС антибългарски прояви:

- Стреляха по българския клуб "Цар Борис III" в Охрид.

- Беше запален българския културен център "Иван Михайлов" в Битоля.

- Почти до смърт беше пребит секретарят на българския клуб "Цар Борис III" - Християн Пендиков.

- Не допуснаха българи на честванията за Гоце Делчев.

Поръчано от „Седем-Осми“ АД

Резултати от социологическото
изследване на ИПСОС-Германия

Какви са интересът към политиката и политическата ориентация на българите?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.

Повече от половината от запитаните са заявили интерес към политиката. Като политическата ориентация на хората преобладава малко повече в десния спектър.​

Каква е оценката за демокрацията в страната?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.
  • Почти три-четвърти /73%/ от запитаните са НЕУДОВЛЕТВОРЕНИ от настоящото ниво на демокрацията в страната.
  • Като половината заявяват категорично, че не са доволни.
  • Само 2% са изцяло удовлетворени и около една четвърт /24%/ заявяват, че донякъде са удовлетворени от демокрацията в България.
  • Неудовлетвореността е особено силна сред хората, които не са гласували на последните избори /79%/.
  • Голям дял от хората, които са заявили, че „трудно свързват двата края“, не са удовлетворени от настоящото ниво на демокрацията /78%/.

Какво е доверието и недоверието в институциите?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.
  • институцията с най-малко доверие е народното събрание! 87% от хората не вярват на тази институция.

  • институцията с най-висок кредит на доверие е президента! 61% вярват на президента, а само една трета изразяват недоверие към него.

Какви да са правомощията на президента според българите?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.
  • Почти половината от българите смятат, че правомощията на Президента трябва да се разширят! Това искат 45% от запитаните.
  • Малко по-малко – 43% смятат, че правомощията трябва да останат такива каквито са в момента.
  • Има и крайни в мнението си, които смятат, че правомощията на Държавния глава трябва да се ограничат/намалят (но това са едва 8%).

Трябва ли президентът да предлага правителство?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.

ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ЗАПИТАНИТЕ /49%/ БИХА ИСКАЛИ ПРЕЗИДЕНТЪТ ДА ПРЕДЛАГА ПРАВИТЕЛСТВО! КОЕТО ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА СЕ ИЗБИРА ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ!

Само двама на всеки петима /38%/ от запитаните биха искали партия да предлага правителството! Което впоследствие да се избира от Народното събрание!

Подкрепят ли българите референдума?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.

Повече от половината от запитаните /цели 53%/ са съгласни с идеята на Слави Трифонов и „Има тъкав народ“ да бъде проведен Референдум за трансформиране на страната от Парламентарна в Президентска република!

Тоест българите ПОДКРЕПЯТ РЕФЕРЕНДУМА!

Колко хора биха се включили в подписката за референдума?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.

Почти половината от българите (44%) биха се включили в подписката за свикване на Референдум за промяна на формата на управление от Парламентарна в Президентска репубика.

Колко избиратели биха гласували за президентска република?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.

Половината от българите /50%/ подкрепят предложението за промяна на формата на управление от Парламентарна в Президентска република!

Какви са били политическите предпочитания на българите по време на проучването?

Натиснете върху изображението за да видите пълен размер.
  1. ГЕРБ-СДС – 25,3 %
  2. Продължаваме промяната – 17,3 % 
  3. Демократична България – 11,9 %
  4. Възраждане – 11,7%
  5. БСП – 10,6 %
  6. Има такъв народ – 8,5 %
  7. ДПС – 3,5 % (Вотът за ДПС е концентриран в няколко региона, както и в Турция, а проучването е направено равномерно за територията на страната! За това не е отчетен пълният потенциал на вота! )
  8. Български възход – 2,8 %
  9. Изправи се.БГ – 1,2 %
  10. ВМРО – 0,7 %
  11. Други – 6,6 %

Национален референдум
за президентска република!

Може ли да се случи истинска промяна за България към по-добро?

Ако се подпишете за провеждане на референдума за промяна на формата на управление – от парламентарна в президентска република, и се съберат над 400 000 подписа, политиците са длъжни да организират това допитване до гражданите.


Ако референдумът се проведе с по-следващите избори и има необходимата подкрепа, тогава парламентът е длъжен да се саморазпусне и да се свика Велико народно събрание, което да изготви Нова конституция с президентска форма на управление.

Ще се реши ли политическата криза в страната, ако станем президентска република?

Преди години Франция е подаднала в парламентарна криза като нашата. Тогава са направили тази важна промяна – от парламентарна са станали  полупрезидентска република и така са продължили напред с по-стабилен парламент.

Ако станем полупрезидентска република като Франция или президентска като САЩ, когато има вот на недоверие към правителстото и то падне, не отиваме на нови избори, а президентът назначава ново правителство!

Това гарантира парламентарна стабилност!

Ще има ли реално разделение на властите?

При президентския тип републики, има функциониращо на практика разделение на властите. Това е така, защото изборите за Президент са по различно време от тези за Народно събрание! Така се избягва порочният модел, в който новоизбраният Парламент излъчва Кабинет и пъпната връв между тях не се къса. Така кабинетът узурпира Парламента и започва да се налага над него, да командва и да изисква гласуване на лобистки удобни закони. Така се получава един вид „Премиерска“ република!

При Президентската република, Президентът предлага Изпълнителната власт (Премиер и Министерски съвет) и те минават през „Вот на доверие“ в Парламента (Законодателната власт). След това периодично Парламентът вика министрите от Кабинета на парламентарен контрол. Има и други механизми за контрол, както от едната към другата власт, така и обратно. Получава се ефектът – Власт – Власт възпира! 

Ще има ли стабилно управление и намаляване на корупцията след преминаване към Президентска република?

Когато има реално работещо разделение на властите, каквото е при Президентската република, съглашението между министри и депутати, и лансирането на лобистките закони, ще е много по-трудно.
Така видимо ще се намали корупцията в страната, която над 30 години е бич за нормалното развитие на икономиката и обществото.
Освен по-стабилно, управлението ще е и по-легитимно, защото Президентът (който е начело на Изпълнителната власт), е пряко избран от народа (Суверена). Така той има много по-голяма представителност и лична подкрепа, отколкото един Премиер в Парламентарна република, където хората са гласували не за него конкретно, а за цялата партия.


Личната отговорност при Президента ще е основен гарант, че решенията му ще са законни, морални и в ползва на обществото.

Местни избори 2024

Благоевградска Бургаска Добричка Габровска Хасковска Кърджалийска Кюстендилска Ловешка Монтанска Пазарджишка Пернишка Плевенска Пловдивска Разградска Русенска Шуменска Силистренска Сливенска Смолянска Софийска Старозагорска Търговищка Варненска Великотърновска Видинска Врачанска Ямболска София-град

Често задавани въпроси

За да се внесе такъв проектозакон, първо трябваше да мине преброяването на населението (излязло на 2-и октомври 2022г.), за да могат новите предложени едномандатни избирателни райони да бъдат прецизно обособени. В противен случай щеше да се получи некачествен проектозакон с множество слаби места, които да послужат на противниците на Мажоритарния вот да го отхвърлят и заклеймят като неефективен!

За да стане това трябва да има парламентрано мнозинство! ИТН няколко пъти внася проектозакон за субсидия от 1 лев на глас, но единствено те гласуваха за това. Другите партии отлагаха проектозакона и гласуваха срещу него.

„Продължаваме Промяната“ нарушиха коалиционното споразумение и то няколко пъти. Те не зачитаха другите в коалицията и на своя глава взеха ужасно много грешни решения! Само ИТН обаче посочи проблемите, докато ДБ и БСП си мълчаха, за да не загубят участието си във властта.
В крайна сметка, това, което преля чашата на търпението и мотивира ИТН да оттегли министрите си, и да подкрепи вота на недоверие към правителството, са: Лошата непрозрачна фискална политика, и предателството към българите в РСМ!

„Има такъв народ“ ще направи всичко възможно да има работещ Парламент.

Само „Има такъв народ“ има експерти във ВСИЧКИ сфери. За разлика от другите партии, ние разполагаме с професионалисти във всички сфери на управлението на държавата. Това са хора с морал, чест и експертиза, които вие ежедневно виждате по време на техните медийни изяви.

  • Като станете наш застъпник за парламентарните избори на 02.04.2023 г. За целта се свържете с координатора за вашето населено място, като кликнете тук
  • Като на парламентарните избори гласувате с бюлетина номер 4.