Инфлацията наистина е проблем по простата причина, че цените на енергоносителите растат. Цената на газта ще падне, понеже имаме обещание от Русия, че ще удвои доставките. Това заяви Мика Зайкова – икономически/финансов експерт от „Има такъв народ“, депутат 45-о и 46-о НС.
Тя посочи още, че в цяла Европа цените на енергоносителите растат, за България обаче, според нея в това има голяма доза спекулативен характер. „В България има 10 хиляди мегаватчаса мощности, които произвеждат електроенергия. България е износител на електроенергия. В България се потреблява електроенергия от порядъка на 3 до 5 (в пиковете) мегаватчаса. Това означава, че или се използва растежа на цените, защото някой иска да печели. Или това си е чиста спекулация и това е натиск върху малкия и средния бизнес.“
Експертът допълни, че фирмите, които не са успели да сключат дългосрочни договори с по-равни цени, сега са изправени пред проблем. Защото енергията е огромен дял във всяка себестойност. „България е страната с най-голяма енергоемкост. За да произведеме единица БВП на България й трябва 3,6 пъти повече енергия, отколкото е средното в Европа. Това означава, че нашите икономика, промишленост и услуги, са много енергоемки и нерантабилни. Това усложнява ситуацията, защото се оскъпява всяка стока и услуга.“
Мика Зайкова посочи като пример, че още преди да се вдигнат така рязко цените през октомври, още през септември олиото е пораснало с 43 процента, зеленчуците и плодовете – средно с 25-27 процента, а месо и колбаси – също с 17-20 процента. „Пораснаха стоките от първа необходимост. Тоест, това, което потребяват най-бедните. А на всичкото отгоре, ние сме най-бедни, с най-ниски доходи. България е единствената страна в ЕС, чиято минимална заплата е по-ниско от 400 евро!“, допълни тя.
Икономистката даде и друг пример – с пенсионерите, които са 2 140 000 души, и близо един милион от тях получават минимална пенсия от 300 лева. „Те сега са получили тези допълнителни 120 лева, които ще се вземат до края на годината. Но тази добавка вече е изядена от увеличените цени, за които говорим. И това е най-жалкото! Дано имаме стабилни парламент и правителство, но много искам да видя кой ще е този министър-председател, който от януари ще отмени тези 120 лева.“
Мика Зайкова беше категорична, че първо трябва да спре спекулацията. „В условията на инфлация всяка една държава може да направи няколко стъпки, за да я намали и укроти. Първо – веднага може да се извади част от Държавния резерв. Стоките от първа необходимост. Тогава цените ще паднат. Стига това, което е на документи в Държавния резерв, да го има наистина.“
Втората стъпка, която една Държава може да направи, според Зайкова, е да се удължи срока на регистрация и плащане на ДДС, което ще даде глътка въздух на бизнеса и ще олекоти нещата.
„Третото нещо, което не е толкова пазарно, но все пак може да се приложи. За стоките от първа необходимост, като брашно, хляб, мляко, тоест за „малката кошница“, може да се сложи таван на квотите на надцецка на тези стоки.“
„Следващото, което може да спре спекулациите на борсата, на тока, е да се сложат квоти за износ и евентуално за слагане на някакъв таван.“ Експертът от „Има такъв народ“ даде пример, че ако сега 1 мегаватчас се продава за средно 400 лева на свободния пазар, ако стигнеш 405 лева – вече да имаш право да продадеш само 100 мегаватчаса, не повече. „Малко да се подтисне печалбата. Защото 50 лева струва мегаватчас в АЕЦ, а когато го продадеш за 300-400 лева се реализират гигантски печалби. Работата е там, че тия печалби вероятно не остават в АЕЦ, а отиват под шапката на БЕХ, за да покрият техните дългове!“, изрази предположение Зайкова.
Икономистката подчерта, че не трябва да се успокояваме, че цените на нашите енергоизтоници за бита, са регулирани. Тя припомни, че през 2018г. е бил поправен „Закона за енергетиката“. И когато се произведе тока и трябва да бъде доставен до консуматорите, в цената му влизат, освен цената на самото производство – още 2 основни елемента – преноса и поддръжката, които се извършват от доставчиците. „Тези мрежови доставчици, ЕРП-та и ЕСО-та, купуват енергията на пазарни цени, а точно тяхната цена, на мрежовите доставчици, се купува от пазара. Цената е средна, защото има една прогнозна и в крайна сметка – действителна цена на пазара. И разликата между прогнозната и действителната на пазара, се взима КЕВР и се вкарва в цената на така наречената „Регулирана енергия“. Тоест вътре в нея има елементи на свободната цена.“
Мика Зайкова бе категорична, че трябва да има регулация от страна на Държавата. „Защото макар това да не е най-важният закон, преди всичко хората искат и да ядат!“, подчерта за пореден път икономистката.
