ИТН ОЦЕНЯВА КАТО НЕДОСТАТЪЧНО ЕФЕКТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ ЕК МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЕНЕРГИЙНАТА И ГАЗОВА КРИЗА В ЕВРОПА

ИТН ОЦЕНЯВА КАТО НЕДОСТАТЪЧНО ЕФЕКТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ОТ ЕК МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ЕНЕРГИЙНАТА И ГАЗОВА КРИЗА В ЕВРОПА

На 13 октомври 2021 година с прессъобщение Европейската Комисия (ЕК) представи документа „Комплекс от мерки за ограничаване на извънредната ситуация (с цените на електроенергията и природния газ) и нейното въздействие“. Документът представлява ръководство за действия на страните-членки по приложение на разнородни антикризисни мерки в рамките на националните планове на отделните страни за ограничаване на последствията от кризата. В него се препоръчват незабавни (краткосрочни) мерки, както и мерки за повишаване на „устойчивостта срещу бъдещи шокове“, което се изразява в средносрочни и дългосрочни такива.

          На фона на продължаващата енергийна криза, ПП „ИТН“ оценява документа като важен, но „недостатъчно ефективен“ и изразява несъгласие с пасивността и ограничените действия на ЕК за омекотяване на последствията на общностно ниво от тази тежка криза.

          В документа се предлагат безспорно редица ефективни мерки, които ние оценяваме положително, като например:

  1. Готовността на ЕК да подпомага „уязвимите битови потребители на енергия и малките европейски компании“ чрез ваучери за частично заплащане на енергийните им разходи, чрез приходи от европейската схема за търговия с въглеродни емисии. Но това предложение не е разработено в детайли и така не става ясно как този механизъм ще се прилага на практика.
  2. Новост в структурата на европейската енергийна политика е разрешението  за предоставяне на държавна помощ за енергийните свръхразходи на индустриални компании, но редът за това също не е коментиран.
  3. Включването в програмата на ЕК на задачата за разследване на потенциални манипулации на енергийните борси. Особено високо оценяваме и факта, че за първи път в официален документ Комисията споменава за съществуването на съмнения за манипулации на пазара за въглеродни емисии.
  4. Новост в европейската енергийна политика е препоръката за създаване на механизми и облекчени условия за закупуване на зелена енергия, която се оказва много по-евтина при определени условия. По това предложение също липсват детайлите.
  5. Целта за повишаване на междусистемната свързаност на националните газоразпределителни мрежи не е нова, но този път тя е допълнена и с идеята за обединени газови доставки на групи страни от определени пазари;
  6. Положително оценяваме и идеята за нови мерки и политики за повишаване ролята на потребителите на енергийните пазари, като създаде и условия за превръщането им в производители в рамките на енергийни кооперативи.
  7. Положително се оценява предложението Асоциацията на европейските регулаторни агенции (ACER) да преоцени принципите на структуриране на съвременните енергийни пазари и предложи реформи. Тази идея сама по себе си обаче означава критика към съвременната организация на тази пазари. 

          Като недостатъци считаме следните липсващи мерки и политики, които би трябвало да бъдат преразгледани или включени като нови мерки в контекста на развиващата се криза:

  1. ЕК проявява неувереност и непоследователност по въпроса за приложение на дълго дискутирания пазарен модел на „горна граница на цената на природния газ“. Очакванията на експертите са, че това може да бъде ефективна мярка за предотвратяване на борсови манипулации и резки и необосновани скокове на цената. 
  2. Настояването на ЕК за запазване на темповете на приложение на политиките и инвестициите във възобновяеми енергийни източници и технологии за съхранение на енергия по „зелената сделка“, вместо частично забавяне и пренасочване на парични средства към подпомагане на бизнеси в криза;
  3.  Въпреки разнообразието на мерки в документа липсват предложения на политики на съюзно ниво, които да създадат работещи инструменти и механизми за компенсиране на негативните процеси на ниво ЕС. Такъв ефективен инструмент например би било създаването на „стабилизационен фонд природен газ“, което е една от най-спешните мерки. Този фонд по аналог на други подобни структури в съюза би могъл да интервенира при резки и продължителни промени в цената на природния газ на пазарите. Такива намеси би могло да се прилагат както в отговор на геополитически намеси, така и при природни бедствия, индустриални аварии или други обстоятелства. Този стабилизационен фонд би могъл да се създаде на база съществуващите значителни резерви природен газ в европейски газови хранилища, които са с обем над 20% от годишното потребление на природен газ в  Съюза.
  4. Учудващо е продължаващото подценяване на ролята на ядрената енергетика като стабилизаращ и прогнозируем производител на ядрена енергия.
  5. ЕК трябва да обсъди и наложи временна частична дерогация за период до една година от действието на механизма за управление на цените и дефицитите на въглеродни емисии на пазара ETS за търговия на емисии. Вместо държавни помощи тази дерогация ще даде глътка въздух на редица въглищни централи, които са основната компенсираща мярка в кризата. Това не трябва да спира плановете за декарбонизация в страните-членки, но темпото трябва да бъде забавено временно поради настъпилото сериозно влошаване на енергийната, а с това и на националната сигурност в страните-членки.   

          Експертите на ПП „ИТН“ оценяват предложените мерки и политики в прессъобщението като полезни, но недостатъчно ефективни и радикални за конкретната кризисна обстановка на европейските пазари.

          ПП „ИТН“ ще продължи своята политика на обективни професионални анализи на енергийната криза и ще информира общественото мнение за резултатите от тези анализи, формираните становища и препоръките към институциите.

          ПП „Има такъв народ“

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin