Как да се преборим с недостига им? Защо детските градини се строят бавно в България?! На тези въпроси отговарят арх. Владо Вълков (който е сред екипа експерти на „Има такъв народ“ и дълги години е живял в САЩ) и кандидатът за общински съветник и кмет на район „Средец“ (София) от „Има такъв народ“ – Борислав Пешев.
От почти 20 години, перманентно недостигат над 10 хиляди места в детските градини на София. Като този проблем тормози младите семейства и техните роднини.
Въпреки че постоянно се строят и ремонтират детски градини, все се оказва, че местата не са достатъчно.
Защо е така? Заради урбанизацията и постоянно пристигащите хиляди млади семейства с деца от страната.
Какви са съпътстващите проблеми?
Недостигът на места в детските градини предизвиква сериозно напрежение и пречи на икономическата инициатива на младите семейства. Трафикът в града се задръства допълнително от това, че семейства живеещи един квартал, карат сутрин децата си на градина в друг квартал.
Много пенсионери, роднини на тези семейства, също са повлияни, защото им се налага да помагат с отглеждането на децата, вместо да гледат основно здравето си. Тъй като те се впускат с пълни сили да помагат на младите в дневната грижа за внуците си.
Има ли решение всичко това?
Сред екипа експерти на „Има такъв народ“ е арх. Владо Вълков, който дълги години живее и работи в САЩ, и е спечелил множество архитектурни награди и признание на международно ниво.
Като експерт, наблюдавал проблема и разрешаването му с мигрантите в Калифорния, арх. Вълков предлага бързо и евтино решение на този стар вече проблем за софиянци. А именно:
Използването на красиви, функционални и удобни за децата модулни преместваеми структури.
Те могат да се поставят в дворовете на училища, детски градини, както и в дворовете и терените на различни общински, държавни, административни и обществени сгради.
Като така ще може да се ползва изградената инфраструктура – канализация, електрозахранване, водопровод, ТЕЦ, интернет и т.н.
Като за начало общината трябва да изготви регистър на всички тези подходящи сгради и техните дворове.
Модулите могат да се сглобят отделно, както и да разширят, или надградят съществуващите сгради, особено, ако те са точно на детски градини.
Там където има отредени парцели за нови детски градини, но стандартният строеж ще продължи 3 години, ние ще можем да ги построим за 3 месеца.
При това много по-бързо, много по-качествено и доста по-евтино. Друга добавена стойност на тези сглобяеми конструкции е, че след време, когато се реши проблемът с детските градини, модулите могат да бъдат преместени на друго място за други обществени и спешни нужди.
Щом в Америка може, значи и тук може, казва арх. Владо Вълков!
Кандидатът за общински съветник и кмет на район „Средец“ от „Има такъв народ“ – Борислав Пешев също подчертава, че модулните конструкции са по-бързи, по-качествени и по-евтини за изграждане. Могат да се ползват целогодишно, защото лесно се отопляват и климатизират.
Производството им във фабрична среда пък ще гарантива прецизна и точна изработка, без конструктивни дефекти, каквито често се получават при стандартното мокро масивно строителство, особено пък в България.
Оказва се, че модулните сгради са дори по-удобни, приятни и уютни за децата, отколкото някои стари сгради с тъмни и мрачни коридори.
Просто, защото модулните конструкции дават много по-бърза и пряка връзка със светлината и околната среда навън.
Отдавна по света такива модули не изглеждат като фургони, а са изключително ефективни и удобни за хората!
В по-широк контекст, арх. Владо Вълков казва, че архитектурата у нас трябва да отиде отвъд кубиците бетон и да даде шанс на нестандартното.
В този контекст, един въпрос вълнува българите отдавна…
Защо в България се строи бавно?
Защото държавата и общините обичат да строят традиционно, масивно мокро строителство. А дали това не се прави, защото масивното и бавно строителство е по-сложно, с много повече спецификации, огромни количествени сметки, разнообразни бюджетни пера (разпрострени във времето), и в крайна сметка – от него доста по-лесно може да се „отклонят“ едни пари, за да бъдат „усвоени“ по пътя, както става често и при строежа на различни сгради, пътища и магистрали?!…
А Вие как смятате? Споделете статията!