Какво е референдум?

Знаеш ли какво е референдум и че народът може да участва пряко в управлението на държавата?

Какво е референдум?

Демокрацията, като форма на управление на държавата, има две разновидности: Представителна демокрация и Пряка демокрация.

Референдумите са едни от най-важните инструменти и форми на пряката демокрация.

Всеки референдум е възможност за директно участие на членовете на едно общество във вземането на решения.

На практика представлява допитване до народа, извършено чрез гласуване по важен държавен или местен въпрос. Населението с право на глас на дадена държава или нейна структурна териториална единица, има възможността да одобри или да отхвърли дадено предложение.

Пряката демокрация се възприема и като гаранция за постоянно участие в упражняването на властта, като коректив на представителната демокрация и ограничаване на изкривяванията й (каквито в България има прекалено много)!

Търсенето на по-успешен и легитимен модел на управление (особено при недоверие в политическата система, ниски нива на гласуване и гражданска активност) прави референдума все по-популярна форма.
 

С влезлия в сила Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) от 2009 г. се поставя началото на съвременната практика на пряката демокрация в страната.

Законът урежда принципите на пряко участие в управлението, а именно: свободно изразяване на волята на гражданите, общо, равно и пряко участие с тайно гласуване. Регламентиран е равният достъп до информация за поставения въпрос и еднаквите условия за представяне на различните становища.

За жалост, въпреки че Конституцията на Република България и специалният закон дават тази възможност, на практика референдумите все още не са ефективна част от обществено-политическия живот в страната ни. 

Добри примери от света

Швейцария


Гласоподавателите в тази емблематична държава имат право да гласуват на федерално, кантонално и местно ниво. Референдуми на тези три нива се провеждат средно по четири пъти в годината.

Двата основни стълба на пряката демокрация в Швейцария са гражданската инициатива и народният референдум (иницииран от гражданите).

Интересно е и това, че в Швейцария правят принципна разлика между “задължителен референдум” и “факултативен (незадължителен) референдум”, като резултатът обаче, винаги е задължителен.

Инструментите за гражданска инициатива и референдум са на разположение на швейцарските гласоподаватели, не само на национално (федерално) ниво, но също така и на кантонално (регионално), както и на общинско (местно) равнище.

В тази Държава-мечта явно референдумите сработват… И надали има човек, който смята, че швейцарците не живеят добре или пряката демокрация при тях е довела до нежелани резултати!

Разбира се, обществото там има доста натрупан опит и култура в това отношение, но именно това се опитваме да изградим и в България. Нали все отнякъде трябва да се започне!

Кой в България не иска да има референдуми?

Въпреки Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) от 2009г., българската политическа система е създала собствена „екосистема“, която не позволява на Суверена (народа) да се възползва на практика от заложените в конституцията възможности, каквато е референдумът.
Хватките, които са използвали политиците са много, като – висок праг на събрани подписи от граждани, кратки срокове за организация, както и ред други изисквания, имащи за цел да объркат и откажат евентуалните ентусиасти и Инициативни комитети, да инициират успешен референдум!

Защо това е така – всеки може сам да си отговори!
На база безпътицата и корупцията на най-високо държавно ниво, която наблюдаваме последните над 30 години, е видимо, че никой от самоподдържащата и самовъзпроизвеждаща се върхушка няма изгода от засилване на прякото участие на гражданите във властта. Просто защото това би нарушило много от създадените корупционни и властови зависимости и връзки.

Най-важното за вземането на информирано решение от страна на гражданите по въпросите, по които ще се провежда референдум, е свободата на словото. Медиите трябва да информират обществото какви са рисковете и плюсовете от избора, който ще бъде взет.

Преди наближаващ референдум е необходимо множество авторитети и експерти в съответната област и подкрепящи срещуположните тези, да получат трибуна за аргументиране на своята позиция. Необходимо е всички гледни точки да бъдат безпристрастно и обективно отразени, за да могат гражданите да вземат възможно най-информираното решение.

Какво стана с Референдума иницииран от Слави Трифонов през 2015г.?

През 2015 година, „Шоуто на Слави“ и екипът му започват организацията и събирането на подписи, и на следващата година Националният референдум в България е факт.
Той се провежда на 6 ноември 2016 г. заедно с изборите за президент и вицепрезидент на Република България.


Първоначално систематизираните и предложени от инициативния комитет (с председател Слави Трифонов) въпроси са шест:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР, да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? …

 

След редица законови хватки обаче, и след сезиране на Конституционния съд (от президента Плевнелиев), въпросите са съкратени на три:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? …

Със съкращението на въпросите, референдумът на практика е осакатен, защото шестте законови промени са така формулирани, че ако бъдат приложени заедно – синергията им да има по-цялостен и видим положителен ефект върху държавните механизми!

Въпреки саботажа на институциите, резултатите от Референдума са впечатляващи. От близо 3 500 000 гласували, около 2 500 000 са отговорили с  ДА и на трите зададени въпроса. 
Само около 12 000 гласа не достигат, за да се мине прага, след който резултатите имат задължителен ефект и не трябва да минават през обсъждане в НС!

Макар да има многобройни открити нарушения в изборните секции, и реално обосновани съмнения за умишлено невалидизирани бюлетини, ЦИК не признават обжалванията на Инициативния комитет. Така резултатите от референдума минават на гласуване в парламента, където политическата система с множество нови процедурни хватки – успява да замете ясно изразената воля на Суверена!

Именно тези нагли действия на политическата хунта и потъпкването на волята на гражданите, амбицират Слави Трифонов и екипа му – да създадат партия, ч
ийто основен приоритет да е прокарването на заявените от хората желания от Референдума, като закони в НС, както и цялостната промяна на политическата система в страната!
Първоначално името на партията е „Няма такава държава“, но след като съдът (под измислени претексти) отказва да я регистрира, тя е преименувана на „Има такъв народ“. 

Защо Президентска република?

За българската политическа реалност една от най-добрите форми на управление би била Президентската или Полупрезидентската република.

Това е така поради ред причини, някои от които са опорочената парламентарна система и липсата на активно гражданско общество, което е един от най-важните регулиращи лостове при сегашната форма на управление. Просто в България възспиращите механизми при парламентарния тип не работят, поради народо-психологията ни и куп натрупани обременености. 

В момента, въпреки фасадното привидно разделение на властите, реално такова липсва.

Кои са причините за това?

Съществена разлика с президентските републики, е че сега законодателната и изпълнителната власт у нас се избират по едно и също време. Като от законодателната (новосформирания парламент) бива избрана изпълнителната (министрите). Така на практика – пъпната връв не е прекъсната и впоследствие – МС обсебва НС! Спечелилата парламентарните избори партия и нейният лидер много скоро налагат волята си и на Министерски съвет, и парламента.
Така МС негласно командва НС, а решенията обикновено идват или от партийните централи, или от други задкулисни места, като Сараите и Банкя в последните години!
 

Много е важно да се разбере от всеки, че Президентската форма на република не премахва партиите, каквито тези се опитват да прокарват в общественото пространство някои демагози. Напротив, партиите ще продължат да съществуват, но ще трябва да съсредоточат политиките си и дебата в парламента, където да законотворстват!

Реално независимостта на парламента при Президентската форма, ще е доста по-голямата от сега, особено, ако депутатите са избрани мажоритарно в два тура, а не са влезли там случайно, както е сега! 

При президентската/полупрезидентската форма на управление, Президентът като глава на Изпълнителната власт (и избран пряко от народа), ще носи много по-голямата лична отговорност. Защото в момента тази отговорност, при министър председателя, никаква я няма!
Няма я поради няколко причини. Вместо премиерът да следва законите изработени в независимото НС, се оказваме в следния парадокс. Премиерът принуждава НС да прави законови поправки, за да обслужва нечии интереси или за да се измъкне от сложни законови казуси и да не понесе отговорност! Примерите са много!

А и видяхме как 12 години България на практика НЕ БЕ парламентарна, а БЕ „премиерска“ република!

Време е в Българската политика и обществения договор, да има лично носене на отговорност и ясно разграничение на властите!

Възможният изход е референдум за свикване на Велико народно събрание, с цел – смяна на модела на управление с президентска или полупрезидентска република. И затова е важно да се попита народа!

Във Великото народно събрание вече ще трябва да бъде сътворена фината настройка на текстовете, които ще балансират властите, и които ще съдържа Новата българска конституция!

Как се организира референдум и как се съхраняват данните?

Един от начините Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум е, когато това е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл.9, ал. 2, 3 и 4.

В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват кратко, точно и ясно на български език.

Когато Национален референдум се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, Инициативният комитет организира и координира подписката, като:

  1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
  2. след съгласуване с кмета на общината определя общодостъпни места, където ще се събират подписите;
  3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване въпрос;
  4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.

Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница въпроса за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.

Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:

  1. трите си имена;
  2. единния граждански номер (ЕГН);
  3. постоянния адрес;
  4. подпис.

Личните данни НЕ СЕ използват за други цели, освен за референдума. Това се отбелязва на отделен ред в бланката!
В графа „забележки“ се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон, включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.

Как се провежда референдум?

Когато предложението е направено от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и отговаря на закона, Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдум.

В едномесечен срок от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум, Президентът на Републиката определя датата на референдума.

! Добра практика е референдумът да бъде съчетан с парламентарни, президентски или местни избори, за да не се харчи допълнителен ресурс.

Министерският съвет издава информационен лист, който съдържа:

  1. формулировката на въпроса;
  2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане;
  3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.


Информационно-разяснителна кампания



В подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се регистрират партии, коалиции и инициативни комитети.

При едновременно произвеждане на национален референдум и избори, партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в изборите, могат да ползват регистрацията си при информационно-разяснителната кампания за произвеждане на националния референдум.

Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума.
Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса (или въпросите) на референдума.

Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание.

Линкове, нормативни документи: