Култура

Прогресивно увеличение на годишния бюджет за култура с цел достигане на средните европейски нива на финансиране спрямо БВП. Гарантиран фонд работна заплата и делегиран бюджет за дейност на културните институти в сферата на сценични и музикални изкуства.

Създаване на национална база данни на музейните предмети, колекциите и фондовете на отделните галерии и тяхното дигитализиране. Целта е популяризиране на културно и историческото наследство на страната.

Осигуряване по законодателен път на медиен плурализъм и пълна прозрачност на собствеността на частните медии, за да бъде пределно ясно на обществото - кой и какви цели прокарва чрез тях. Публичен регистър на всичките им приходи.

Акцентите в програмата в сектор култура​

Като част от Европейския съюз, българската държава има ангажимент да защити своята национална културна идентичност и европейска принадлежност. Културата е заложена като основен приоритет и ценност в общия европейски проект на държавите членки на ЕС. Пред всяка официална държавна политика винаги стои редица от належащи предизвикателства (някои от които неотложни и непосредствени). Вследствие на това бюджетът, който се отпуска за култура, рядко може да се определи като удовлетворителен. В настоящия момент, от макроикономическа гледна точка, той е в рамките на статистическата грешка (0,5% от БВП с тенденция през 2021 г. да спадне до 0,4%). Истинското предизвикателство пред развитието на културния процес у нас, освен да се осигурят повече финансови средства, е да се открие начин как най-ефикасно да бъдат разпределени вече отпуснатите ресурси, за да могат да бъдат постигнати поставените цели.

I. Администрация и кадрова политика

Изготвяне на кадрови санитарни минимуми в културните институти с цел гарантиране на пълноценната работа в тях. Облекчена процедура при издаване на работни визи за привличане на кадри от чужбина с цел решаване на задълбочаващия се кадрови проблем, като с приоритет да са бесарабски българи, българи от западните покрайнини и всички етнически групи с българско самосъзнание. Създаване на експертна група в сферата на опазване на културноисторическото наследство за изготвяне на списък от обекти, нуждаещи се от спешна реставрация, консервация и социализация. Приоритетно финансиране на процеса по анализиране на материалните активи в МК. Сключване на междуинституционални и междуведомствени договори за сътрудничество. Информационно бюро за координиране на културната политика с всички национални и европейски институции. Изготвяне на единна база данни за развитие на българската култура, съобразена с европейската стратегия за развитие на регионите. Създаване на експертен екип към Министерство на финансите за финансов контрол и работа по програми за извънбюджетно финансиране в сферата на културата. Създаване на специализиран регистър на свободните артисти и частните организации в сферата на културата. Изработване на списък с критерии, които да гарантират финансиране от бюджета на МК. Създаване на регионални обществени съвети и регионално представителство на Националния институт за опазване и развитие на културно-историческото наследство. Задължителна стажантска програма за реализиране на кадри в сферата на културата, координирана със специализираните учебни заведения.


II. Финансова и законодателна база

Закон за авторското право и сродните му права, съобразен изцяло с изискванията на ЕС. Изготвяне на отделен закон за цифровото/дигитално съдържание на авторски продукт. Закон за меценатството съвместно с нов закон за даренията, разписан от Министерство на правосъдието. Нова методика за прилагане на Закона за културно-историческото наследство. Приемане на поправки и допълнения към правилника за избор на директори на културни институти. Прехвърляне на материални активи (напр. ДНА) от Министерство на отбраната към Министерство на културата. Създаване на програма за регионална културна политика съвместно с общинските институции с цел програмна и финансова координация. Преразглеждане на процеса, определящ процента за минимална работна заплата в сектора. Създаване на подробен класификатор към кодекса на труда за професиите в сферата на културата. Определяне на минимални цени на входните такси за посещения на културни мероприятия по региони. Пререгистрация на частните колекции от произведения на изкуството и археологически артефакти. Фиксиране на минимална работна заплата за бранша и делегиран бюджет за дейност. Регулиране процента на субсидиите за дейност, така че да се гарантира качеството на художествените продукции. Ревизиране и дигитализиране на материалната база на Министерство на културата с цел планиране на разходите за поддръжка и модернизиране. Преразглеждане на Закона за филмовата индустрия.


III. Художествено-творчески цели, свързани с развитието на културното наследство
Регионална и жанрова категоризация на културните институти в сферата на музикалните и сценични изкуства, както и на читалищата.

Изготвяне на национална карта на археологическите обекти и предвиждане на процедури по разкриването на нови с цел ясно планиране на приоритетите за финансиране. Създаване на културна програма, насочена конкретно към социалната и образователната система. Разкриване на нови пространства за култура чрез придобиване на подходящи за дейността държавни материални активи. Повишаване ролята на читалищата като уникални български институции, вписани в ЮНЕСКО, за добри практики в културно-образователните дейности. Национална стратегия за развитие на дейностите на МК зад граница чрез планирани участия в международни фестивали и други подобни прояви. Сключване на международни договори за осъществяване на културни проекти. Изготвяне на програма за международен културен обмен. Повишаване ефективността на българските културни институти в чужбина, съобразно с програмата на Министерство на външните работи. Цел: запазване на националната идентичност на българите зад граница и популяризиране на българските културни постижения.

Решаващият
глас си ТИ