Министерството на здравеопазването продължи да развива и надгражда последователни политики, като стартира и нови инициативи, насочени към реални подобрения в системата и устойчиво развитие на ключови сектори, включително лекарствена политика, профилактика и промоция на здравето, майчино и детско здраве, както и модернизация на системата.

По отношение на лекарствената политика, бяха предприети действия по промени в нормативната уредба, които повече от три години очакваха развитие. С промените в Закона за медицинските изделия се предложиха мерки за подобряване на достъпа на населението до лекарствени продукти и медицински изделия, гарантирано прилагане на европейските регламенти за медицински изделия и изделия за инвитро диагностика, въвеждане на оценка на здравните технологии за определени класове изделия и разширяване на кръга лечебни заведения, в които могат да се използват неразрешени лекарствени продукти за лечение, профилактика и диагностика.

С изготвения законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се въвежда пакет от мерки срещу недостига на лекарства и ежедневна отчетност по цялата верига на доставка, осигурявайки по-висока прозрачност и сигурно обезпечаване на пациентите. Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти удължава периода за преразглеждане на промени в цените на базови онкологични лекарства от 6 на 24 месеца.

Значителен напредък бе постигнат в работата на ТЕЛК. В началото на мандата просрочените експертизи бяха 25 000, като някои чакаха решение повече от 4–5 години. Днес всички просрочия са преодолени и комисиите се произнасят в рамките на 1–2 месеца. Достъпът на лекарите до електронните здравни досиета на пациентите допълнително съкрати времето за обработка и намали административната тежест.

През настоящата година бе въведена нормативна регулация по над 30 медицински стандарта, от които четири вече са финализирани и обнародвани: „Диализно лечение“, „Кожни и венерически болести“, „Ендокринология и болести на обмяната“ и първият в България стандарт по „Здравни грижи“.

В областта на кадровата политика Министерството предприе мерки за укрепване на кадровия капацитет чрез привличане, обучение и задържане на медицински специалисти, с фокус върху специалности с най-голям недостиг. Бяха утвърдени 1200 места за студенти по „Медицинска сестра“ и 939 места за специализанти, финансирани от държавата. Увеличението на бюджета по проекта „Насърчаване на специализацията в области с недостиг на специалисти“ от 15 на 41,5 млн. лв. осигури допълнително финансиране за млади лекари, дентални лекари, сестри и акушерки.

От 1 май 2025 г. възнагражденията в държавните психиатрични болници бяха увеличени с 12,5 млн. лв. (49% ръст спрямо 2024 г.), а издръжката на тези болници се увеличи с 3,2 млн. лв. (28,64%) за подобряване на материалната база и условията за лечение. С над 40% беше увеличена субсидията за Центровете по психично здраве и клиниките/отделенията по психиатрия към УМБАЛ и МБАЛ.

В областта на профилактиката и промоцията на здравето акцентът бе върху имунизационната политика и защита на най-уязвимите групи. Стартира Национална програма за първична профилактика на HPV-заболявания, включително момчета и разширена възрастова рамка за момичета. Въведена бе безплатна имунизация срещу коклюш при бременни, а от 2026 г. започва задължителна имунизация срещу варицела и допълнителна безплатна имунизация срещу респираторно-синцитиален вирус.

Бяха подготвени пилотни скринингови кампании за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво (2025–2030 г.) в рамките на Националния план за борба с рака. В хранителната сфера бе ограничена употребата на хидрогенирано палмово масло в училищните храни чрез Наредба Н-3/2025 г., което има значително здравно въздействие върху децата и подрастващите.

Модернизацията на здравната система се осъществява чрез Плана за възстановяване и устойчивост: реновирани са 18 държавни психиатрични болници, високотехнологична апаратура е осигурена в 14 онкологични лечебни заведения, инвестират се шест центъра за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания. Диагностичният капацитет се разширява в още 17 областни болници, а проектът за амбулаторни и консултативни звена финансира 100 одобрени проекта от 135 предложения.

Проектът за Национална многопрофилна детска болница е изведен на нов етап с финализирани стратегически документи, задание за проектиране и споразумения за инфраструктура. Системата за спешна медицинска помощ по въздуха е разширена с нови хеликоптери и увеличаване на медицинските екипи.

В областта на електронизацията бяха надградени ключови модули в Националната здравно-информационна система, осигурен достъп за личните лекари до електронните здравни записи, усъвършенствано е приложението eRx и обогатено приложението „еЗдраве“. Разработена е стратегия за въвеждане на изкуствен интелект в здравеопазването с цел прозрачност, оптимизация и облекчаване на административната тежест.

В международната дейност Министерството защити националните компетенции, увеличи ролята на страната в глобалните здравни процеси чрез мандат в Изпълнителния съвет на СЗО (2024–2027), активно участие на ЕС ниво, засилено сътрудничество в рамките на ОИСР и участие в над 18 международни формата. Целта е ефективно използване на ресурси, укрепване на регионалното здравно сътрудничество и обмен на добри практики.

Всичко това показва, че здравеопазването вече не е територия на отлагани решения, а сектор на реални действия и измерими резултати. С реформи, които стигат до хората – от по-достъпен лекарствен пазар и навременна медицинска експертиза, през инвестиции в кадрите и психичното здраве, до модерна профилактика, високотехнологично лечение и въздушна спешна помощ – са поставени основите на по-справедлива, по-ефективна и ориентирана към пациента здравна система.

Това не е крайна цел, а поет ангажимент: здравето на българските граждани да бъде национален приоритет, подкрепен с политика, ресурси и последователност, и изградена профилактична система.