Меню
Меню
Меню
Изминалата година, изпълнена с външнополитически и икономически предизвикателства, потвърди обосноваността на българския геополитически избор за членство и интеграция в Европейския съюз и НАТО. Ключовите ползи включват ускорени инвестиции и икономически растеж, членство в еврозоната и Шенген, мащабни проекти за модернизация.
Първите положителни ефекти от присъединяването към еврозоната върху икономиката започнаха да се проявяват още преди датата на присъединяване.
През 2025 г. трите водещи рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на страната, което доведе до възможност за подобрение на рейтингите на общините (София, Бургас и Варна), както и на кредитните институции. Повишаването на рейтингите допринася за засилване на инвестиционната активност, ускоряване на икономическия растеж и намаляване на разходите по дълга.
1. Развитие на капиталовия пазар
Още в началото на 2025 г. Българската фондова борса отчете ръст, невиждан от осемнадесет години – от присъединяването на страната към ЕС. През януари 2026 г. индексът SOFIX нарасна с близо 19%, което изведе българската борса на първо място в света по ръст на индексите. Заедно с това оборотът се утрои, броят на новите инвеститори нарасна с 30% на годишна база, а интересът от страна на чуждестранни инвеститори се засили с 64%.
Положителните тенденции са свързани както с присъединяването към еврозоната, така и с мерките за насърчаване на капиталовия пазар, дигитализацията и разширяването на пазарите за растеж. Предоставените данъчни облекчения също оказват положително влияние върху инвеститорския интерес.
През годината бе постигнат рекорден обем и темп на нарастване на депозитите на нефинансовите предприятия в банковата система. Този процес се стимулира основно от необходимостта от превалутиране във връзка с присъединяването към еврозоната. Депозитите на нефинансовите предприятия се увеличават с рекордните 19,6% на годишна база.
През 2025 г. българската икономика нарасна значително над средните нива на растеж в ЕС, като правителството успешно стартира важни реформи и бяха реализирани мерки за намаляване на някои икономически дисбаланси.
Въпреки негативни външни фактори като слабия икономически растеж и вътрешното търсене в основните ни търговско-икономически партньори, въвеждането на мита и ограничения в световната търговия и неблагоприятните климатични условия, бяха надхвърлени прогнозите на ЕК за икономическия растеж на българската икономика.
Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2025 г. нарасна с 3,2% в сравнение с третото тримесечие на 2024 г. и с 0,7% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Това нямаше да е възможно без подкрепата от държавата за смекчаване на неблагоприятните външни условия и въведените вътрешни стимули за икономическия растеж.
Относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката нараства с 0,3 процентни пункта спрямо третото тримесечие на 2024 г., а индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 1,6 процентни пункта – до 26,5%.
1. Доходи и покупателна способност
Реалната покупателна способност на минималната заплата достига нови нива.
От началото на 2026 г. минималната работна заплата в България е 620,20 евро, но според изчисленията на Евростат покупателната ѝ способност достига 1039 евро, което за първи път ни поставя в групата на държавите с над 1000 евро паритет на покупателната способност. Това означава, че с българската минимална заплата могат да се купят стоки и услуги, които средно в ЕС струват над 1000 евро, като страната ни изпреварва Чехия, Естония и Латвия и се доближава до Словакия, Малта и Унгария.
2. Заетост
През 2025 г. България е сред страните с най-ниска безработица в Европейския съюз. През декември страната заема трето място с ниво на безработица от 3,5% при средно за ЕС 5,9%, на фона на значително по-високи стойности в редица държави като Испания и Финландия – около 10%.
3. Инфлация
Годишната средна инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени – ХИПЦ) за 2025 г. е 3,5% при средна за ЕС инфлация от 2,3%.
Покачването на цените в началото на 2025 г. беше обусловено от възстановяването на по-високите ставки на ДДС върху хляба и ресторантските услуги, както и от увеличението на акцизите върху тютюневите изделия. В следващите месеци високото потребление на стоки и услуги, подкрепено от нарастващите доходи, допълнително стимулираше ценовия ръст. Като цяло през 2025 г. цените на основните производствени фактори останаха стабилни. Очаква се инфлационната динамика през 2026 г. да продължи да се формира под въздействието както на вътрешни, така и на външни фактори, като инфлацията при храните на вътрешния пазар постепенно да се забави в синхрон с международните тенденции.
Българската икономика е номер едно в ЕС по растеж на сектора на услугите.
Последните данни от ноември 2025 г. показват ръст от 9,9% спрямо същия период на миналата година при 0,3% средно за еврозоната и за ЕС. Следващата страна след България е с едва 5,8%, като някои страни отбелязват сериозен спад (Дания – спад от 13%, Унгария – спад от 8,9%).
Важна е и структурата на растежа на услугите – с едни от най-високите темпове растат услугите в областта на информационните технологии (24,1%) и информационните дейности (31%), както и професионалните дейности и научните изследвания (21,2%).
Българската икономика отбеляза исторически висок растеж на оборота на вътрешната търговия. През всички месеци на миналата година индексът надвишава значително средноевропейските нива и е сред трите най-високи в ЕС. През декември той е вторият най-висок в ЕС – със 7,7% по-висок от същия месец на миналата година. Динамиката на търговията на дребно отразява нарасналата покупателна способност на населението при елиминиран ефект на цените.
Инвестициите нарастват най-силно в сектор „Индустрия“. За първите девет месеца на 2025 г. разходите за дълготрайни материални активи са се увеличили общо с 12,8%, а в сектор „Индустрия“ – с 39,3%, което създава условия за ускоряване на процеса на индустриализация.
Разшири се дейността и бяха създадени нови индустриални паркове и зони.
Индустриализацията на икономиката протича с ускорени темпове в индустриалните зони. През изминалия период са одобрени 7 проекта за изграждане или развитие на индустриални и логистични паркове и зони в различни области (Перник, Кюстендил, Стара Загора и др.). Бяха инвестирани над 143 млн. евро европейски средства. Зоните се превърнаха в привлекателен център за български и чуждестранни инвестиции.
Стартираха инициативи за укрепване и разширяване на отбранителната индустрия.
В съответствие със стартиралата пътна карта на ЕС за трансформиране на отбранителната индустрия и въвеждането на единно разрешение и бърза процедура се подкрепят и финансират новите технологии, които променят фундаментално производствените капацитети в сектора, и се насърчава инвестиционната мобилност. Новите инвестиционни проекти в отбранителната индустрия, стартирани през 2025 г., надхвърлиха 1,2 млрд. евро.
През 2025 г. малките и средни предприятия (МСП) получиха значима и целенасочена подкрепа.
В изпълнение на Националната стратегия за МСП са подпомогнати 10 768 малки и средни предприятия. През годината от Фонд мениджър на финансови инструменти са структурирани фондове в общ размер от 180 млн. евро.
Над 3 000 предприятия са подкрепени в прехода към кръгова икономика чрез мерки, насърчаващи подобряване на ресурсната и енергийната ефективност на МСП, ускоряване на зелената трансформация чрез внедряване на иновации и кръгови модели на производство и въвеждане на системи за управление на околната среда.
По-голяма държавна помощ за енергоемките индустриални предприятия. Промените засягат значителна част от българската индустрия, включително стоманодобивната и химическата промишленост. Компенсацията за цените на електроенергията косвено облекчава предприятията по отношение на разходите им за търговия с въглеродни емисии. В отговор на увеличението на цената на сертификатите за парникови газове други индустрии, като керамика, стъкло и батерии, вече също отговарят на условията за подпомагане. „Максималната субсидия“ се увеличи от 75 на сто на 80 на сто от „косвените разходи за електроенергия“.
Предприети мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса. Изпълнява се План за намаляване на административната тежест, съдържащ общо 235 мерки, които се очаква да намалят административните разходи на предприятията и да съкратят времето за предоставяне на публични услуги: отпадане на изискуеми документи, служебно събиране на информация, намаляване на срокове, подобряване на дейностите по администриране на регистри и др. 19 мерки вече са въведени с промени в закони, а за 33 са внесени проекти за изменение на закони.
Основното предизвикателство пред българската икономика е увеличаването на външнотърговския дефицит. В периода януари–ноември 2025 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 2,1% в сравнение със същия период на 2024 г., а вносът нараства с 6%, което доведе до увеличаване на дефицита с тези страни с около 1,5 млрд. евро.
В значителна степен неблагоприятните тенденции във външната търговия се дължат на неблагоприятната външна среда и въвеждането на различни мита, които се отразяват както върху износа на българските стоки, така и оказват натиск върху вътрешния пазар по линия на вноса. В глобален план протичат процеси на прекъсване на веригите на доставки и на преструктуриране на международните пазари, което наложи активна политика за разширяване на възможностите за износ както в ЕС, така и в трети страни и пазари.
Министерството на икономиката и индустрията разработи Програма за подобряване на достъпа до международни пазари, чиято цел е да улесни и насърчи излизането на българските предприятия на външни пазари чрез изграждане на устойчива, дигитално базирана екосистема в подкрепа на износа, включително чрез дигитализация на информацията, по-добра координация между институциите и интегриране на финансови инструменти за подпомагане на експортната дейност. На този етап платформата съдържа база данни за 300 български фирми (подбрани по експортни резултати) и ще се разширява с нови компании.
Идентифициран е допълнителен експортен потенциал от 27 млрд. долара, който ще се реализира чрез нова дигитална платформа в рамките на период от 3 до 5 години.
През 2025 г. бе ускорено провеждането на сесии на смесените междуправителствени комисии за икономическо сътрудничество с дейното участие на бизнеса. През 2025 г. са проведени 7 сесии. За сравнение, през 2023 г. и 2024 г. са проведени общо 3 сесии.
Анализът на икономическите процеси през 2025 г. показва, че развитието на българската икономика съответства на визията за повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз, изложена от Марио Драги в „Компасa за конкурентоспособност“. Икономическото развитие през годината се характеризира с ясно изразен инвестиционен фокус върху индустрията, ускорено развитие на индустриални зони и отбранителната индустрия, исторически ръст на капиталовия пазар и подобрен достъп до финансиране, както и активна, но целенасочена роля на държавата чрез подкрепа за енергоемките отрасли, МСП и иновациите. Положителните ефекти от по-дълбоката икономическа интеграция, включително присъединяването към еврозоната, се проявяват в повишено доверие и инвестиционна активност, докато мерките за намаляване на административната тежест и дигитализацията допринасят за повишаване на производителността. Въпреки оставащите предизвикателства, свързани с външнотърговския дефицит и необходимостта от по-експортно ориентиран растеж, наблюдаваните тенденции сочат движение към по-устойчив и конкурентоспособен икономически модел.
Copyright © 2021. All rights reserved.