Правосъдие

Свикване на Велико народно събрание за промяна на формата на държавно управление.

Свикване на Велико народно събрание за промяна на формата на държавно управление от Парламентарна република в Президентска република. Сегашната организация на политическата система не е ефективна и това налага тя да се промени цялостно.

Осъществяване на реална Съдебна реформа.

Осъществяване на реална съдебна реформа чрез структурни промени в начина на управление на съдебната власт. Създаването на два отделни органа на управление – Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет е гаранция за независимостта на съда и прокуратурата. Усъвършенстването на правилата за назначаване и кариерен растеж в Съдебната система са гаранция за обективност на правораздавателната дейност.

Защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса чрез необходимите затова промени в законодателството.

Защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса чрез необходимите за това промени в законодателството – усъвършенстване на правилата за произвеждане на изборите и пряката демокрация; въвеждане на нови ефективни механизми за защита от незаконосъобразни действия на администрацията; създаване на правила за обявяване на фалит от физически лица и др.

Акцентите в програмата в сектор правосъдие

I. Реализиране на реална структурна реформа в съдебната система

Основните мерки за постигане на целта са, както следва:

  1. Цялостна реформа в структурата на управление на Съдебната власт. Независимостта на Съдебната власт определя като независими и Съдът и Прокуратурата като нейни подсистеми. Това позволява създаване на два отделни органа за управление – Висш съдебен съвет (ВСС), орган за управление на Съда и Висш прокурорски съвет (ВПС), орган за управление на Прокуратурата. Съставите на двата управленски органа се формират само от представители на съответната подсистема – ВСС включва само съдии, а ВПС само прокурори и следователи. Запазва се принципът, че структурата на Прокуратурата следва тази на Съдилищата. И в двата управленски органа няма да има квота от Народното събрание.
  2. Пряк избор от гражданите на Главния прокурор и създаване на ефективни механизми за разследване при извършено от него престъпление.
  3. Създаване на ефективни механизми за разширяване на контрола на ВСС и Висшия прокурорски съвет.
  4. Промяна в начина за избор на председателите на ВКС и ВАС, което да осигури прозрачност и състезателност в избора на висшите магистрати.
  5. Ясни правила и контрол при назначенията в Съдебната система.

 

II. Промени в Изборния кодекс и правилата за пряка демокрация, които да осигурят лична политическа отговорност, отчетност и прозрачност, както премахване на ограниченията за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното управление, както следва:

  1. Изработване на мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура за избори за народни представители, в т.ч. райониране на база последното преброяване, равни едномандатни изборни райони, определяне на границите на изборните райони;
  2. Премахване на ограниченията за осъществяване на референдуми, както и изготвяне на промени в нормативната уредба, които да допринесат за осигуряване на работеща пряка демокрация на национално и местно ниво.

 

III. Бързина и прозрачност в съдебните производства, осигуряваща подобряване на правораздавателната дейност:

  1. Разширяване на обхвата на електронното правосъдие, което да осигури бързина и ефикасност в гражданския и административния процес.
  2. Подобряване на организацията за електронно призоваване, за електронно подаване на документи до съда, за регулярно и пълно попълване на информацията в Единен портал за електронно правосъдие и за публичността на протоколите от откритите съдебни заседания.
  3. Осигуряване спазването на задължителни срокове за произнасяне.

 

IV. Промени за осъвременяване на законодателството, с оглед постигане на ефективен и справедлив процес и защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса, чрез:

  1. Усъвършенстване на защитата при причиняването на вреди от незаконосъобразни действия на държавната администрация чрез въвеждане на специална хипотеза на института на „мълчаливото съгласие“ в АПК. Тя ще обхваща случаите, когато има влязло в сила решение на съд, с което се постановява незаконосъобразност на административен акт, а административният орган бездейства в определения от закона срок. След изтичане на срока това бездействие ще се счита мълчаливо съгласие за издаване на акта. За да се изключи възможността за недобросъвестно поведение, институтът на „мълчаливото съгласие“ ще е приложим при описаните условия само за актове, чието издаване е при обвързана компетентност.
  2. Промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и Закона за държавния служител, които да осигурят възможност и допустимост на искове срещу длъжностните лица за незаконосъобразните им действия, както и търсене на персонална отговорност за такива действия;
  3. Промени, насочени към защита на интересите на гражданите и бизнеса чрез въвеждане на добри практики с изменения в Заповедното производство, Закона за частните съдебни изпълнители, Закона за адвокатурата, Търговския закон, Семейния кодекс и други нормативни актове, кореспондиращи с актуалните нужди на гражданите и бизнеса.
  4. Подобряване на достъпа до правосъдие чрез ревизиране на размера на държавните такси.
  5. Създаване на правна рамка за въвеждане на несъстоятелност на физическите лица.
  6. Въвеждане на съдебен контрол върху актове на прокуратурата, засягащи пряко правата на гражданите;

 

V. Съществени промени при разходване на публични средства – необходими промени в процедурата при провеждане на обществени поръчки, които ще допринесат за пълна прозрачност и отчетност, а именно:

  1. Подобряване на системата за управление и контрол на обществените поръчки за постигане на по-висока ефикасност в разходването на бюджетните средства и елиминиране на корупционните практики: обжалваемост на всички процедури, както и напълно функционираща система за електронни обществени поръчки.

 

VI. Усъвършенстване на наказателното законодателство и на механизмите за противодействие на корупцията чрез:

  1. Декриминализация на състави в Наказателния кодекс, които са загубили значението си поради различните обществено-политически и икономически отношения, установени с Конституцията на Република България от 1991 г. – правова държава с гражданско общество и принцип на свободна стопанска инициатива; 
  2. Премахване на дублирането на състави на престъпления със състави на административни нарушения;
  3. Широко обществено обсъждане относно необходимостта от изготвяне на изцяло нов Наказателен кодекс с участието на съдии, прокурори, следователи, разследващи органи, адвокати, представители на гражданското общество и представители на научната общност.
  4. Приемане на Кодекс за поведение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, с ясни насоки относно конфликтите на интереси и други въпроси, свързани с почтеността (контакти с трети страни, подаръци и други облаги, спомагателни дейности, договори с държавни органи, ограниченията след наемане на работа и т.н.).
  5. Създаване на ясни правила за координацията и взаимодействието между Националния съвет по антикорупционни политики и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

 

VII. Промени в държавнополитическото устройство чрез:

  1. Промяна във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република;
  2. Въвеждане на възможността за пряка индивидуална конституционна жалба;
  3. Въвеждане на пряк избор на Омбудсмана на Република България;
  4. Незабавно попълване на квотите на Народното събрание във всички независими регулаторни и контролни органи;

Решаващият
глас си ТИ