Социална политика

Политика за повишаване на доходите - минимална работна заплата, необлагаем минимум, данъчно облекчение за деца.

Политика за смекчаване на негативните ефекти от енергийната криза - енергийни надбавки за пенсионери, приемане на дефиниция за енергийна бедност и създаване на фонд за домакинствата.

Политика за подобряване и развитие на социалните услуги - борба с насилието, трафика на хора, зависимости, програма за реинтеграция на децата и превенция на изоставянето. Подкрепа в семейна среда.

Акцентите в програмата в сектор социална политика

Във време на икономическа, военна и увеличаваща се социална криза от първостепенно значение е държавната политика да е насочена към повишаване на доходите и сигурността на българите.


ИТН ще направи всичко възможно, за да бъде подобрено благосъстоянието на българските граждани. Жизненоважно е да се овладее нарастващото социално неравенство в България.

ИТН смята, че приоритетното раждане на деца и отглеждането им в биологично семейство е от национално значение за намаляване на демографската криза. Намаляване на рисковете от изоставяне поради бедност, недостатъчни родителски и лични умнея, ще бъде ограничено като се развие подпомагането и непосредствената работа в семейна среда. Социалното и педагогическо подпомагане в семейна среда ще предостави реална възможност деца да не бъдат изоставяни и настанявани в социални институции.


Подобряване и развитие социалните услуги като национален приоритет е от основно значение за ефикасен и дълготраен превантивни механизми при справяне и овладяване на зависимости, девиантно и престъпност поведение, насилие. Борбата с насилието е основен елемент в намаляване на цялостния риск както при подрастващите, така и разрастващото се насилие в домашна среда.


Оптимизиране на пенсионната система е необходима реформа, за да бъде подсигурена достойна пенсия и отговорност към работещите. Цялостно подобряване на средата и условията за живот на хората с увреждания.

 

Активна политика за повишаване на доходите. 

  1. Въвеждане на траен необлагаем минимум за доход в размер на минимална работна заплата. 
  2. Трайно данъчно облекчение  за деца.
  3. Въвеждане на трайна подкрепа за отглеждане на деца сираци в семейна среда при близки и роднини.

 

Спешни мерки за смекчаване на негативните последствия от енергийната криза.

  1. Приемане на дефиниция за енергийна бедност за разполагаем доход след разход за енергия.
  2. Енергийни добавки за пенсионери, попадащи в дефиницията – енергийно бедни за предстоящия зимен сезон.
  3. Създаване на фонд, който да се формира от данък печалба от енергийните дружества и от отчисленията за вредни емисии. Този фонд да служи за повишаване на енергийна ефективност за домакинствата като гарант, че и домакинствата, а не само бизнеса ще получат финансиране за краткосрочни и дългосрочни мерки. Това подпомагане да бъде осигурено за хората, попадащи в дефиницията енергийно бедни.
  4. Връщане на публичните услуги на регулиран пазар на електроенергия. Това ще предостави възможност да бъда подсигурени училища, болници, детски заведения, социални услуги от последствията на енергийната криза.

 

Подобряване и развитие на социалните услуги и закрила.

  1. Национална програма за ре-интеграция на децата в семействата.
  2. Национални програми за превенция на увеличаващия се риск от изолиране и насилие.
  3. Намаляване на капацитета на 24-часови услуги (Центрове за настаняване от семеен тип) с цел прекратяване на порочни кръг на изоставянето на деца и отглеждането им в социални институции.
  4. Използване на капацитета и финансирането на ЦНСТ за трансформиране в услуги за кризисно настаняване в случаи на домашно насилие, за центрове за работа с деца и лица в риск, и центрове за семейно планиране.
  5. Подобряване на системата за осиновяване на деца, с мерки за адекватна оценка на осиновителите, ефективно обучение, подкрепа и последващ контрол.
  6. Извеждане на дете от семейството да се предприема само като крайна мярка, при изчерпване на всички други възможности, като в решението участват квалифицирани експерти и контрол от независим орган. Приемане на набор от инструменти за ефективна подкрепа на деца и семейства в риск при ясна дефиниция, критерии и условия.
  7. Прецизиране на критериите на оценката „дете в социален риск“.
  8. Превенция на фиктивното припознаване като една от целите при трафик на деца. Оптимизиране на механизма за съвместна работа на всички институции при подаване на съмнение за трафик на деца – районна прокуратура, съд, ДАНС, МВР, ДСП и т.н. Промени в Наказателния кодекс.
  9. Създаване на силен и независим контролен орган (например преструктурирана ДАЗД с нови функции), който да взима адекватни мерки за защита правата на децата и семействата им, като неразделна част от интереса на децата.
  10. Постоянна разяснителна образователна и социална дейност сред младежите и девойките и безкомпромисни действия в случаите „деца раждат деца“. Адекватни програми, подготвящи младите хора за бъдещото родителстване.

 

Развитие на грижата за възрастни хора

  1. Първоначална и периодична актуализация на пенсиите.
  2. Пенсионна реформа с цел намаляване на дефицита във фонда. Реформа на втори пенсионен стълб с цел повишаване на неговата ефективности укрепването му. Премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за погъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Обвързване на тавана на осигурителния доход със средната работна заплата. Намаляване на разликите във възрастта за пенсиониране.
  3. Социално подпомагане за всички пенсионери и семейства на лица с увреждания за достигане на минимален стандарт от 70% от МРЗ на лице чрез ваучери/карти за хранителни и хигиенни продукти, лекарства и енергия, до реализиране на пенсионната реформа. 
  4. Развитие на домашния социален патронаж и разширяване на капацитета на институционалната грижа, съпътствани от подобряване качеството на обслужване. 
  5. Развитие и налагане на палиативната грижата за всички етапи на болничното и до болнично лечение. Изграждане на мултидисциплинарен подход, който разчита на съдействие от страна на лекари, фармацевти, сестри, социални работници, психолози и други здравни и социални професионалисти при съставянето на план за грижи за намаляване на страданието във всички области от живота на човек. 

 

Независим живот за хората с увреждания

  1. Въвеждане на законодателно и административно задължение за създаване и поддържане на регистър на хората с увреждания у нас, отделен регистър за хората с редки болести и възстановяване на съществуването на Националния раков регистър.
  2. Оптимизиране на системата за управление на личните асистенти.
  3. Реформа на ТЕЛК.

Решаващият
глас си ТИ

0/5 (0 Reviews)