Стратегически цели на политиката в сектор „Вътрешна сигурност и обществен ред“

Динамиката на промени на средата за сигурност налагат нов подход за формиране и реализация на вътрешната сигурност като основополагаща политика за осигуряване на националната сигурност на Република България.

Безопасността и сигурността са в основата на просперитета на всяка нация.

Гражданите искат да се чувстват сигурни и защитени от рискове и от опасности за правата и свободите им. Днес секторът „Вътрешна сигурност и обществен ред“ е изправен пред предизвикателства във всички аспекти на нашето ежедневие, а доверието в институциите, които трябва да ни пазят, е ниско.

Дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред могат да се осъществяват ефективно чрез взаимодействие между държавните структури, които имат правомощия в тези области, както и чрез взаимодействие между тях и гражданското общество.

Стратегическите цели на ПП ИТН в сектор „Вътрешна сигурност и обществен ред“ са определени от разбирането, че реформи са само промените, с които подобряват функционирането на всяка отделна структура в сектора и на механизмите за взаимодействие между тях.

Анализирането на действията и позицията на държавата през последните около 20 г. показва недостатъчна последователност и ясно формулирана дългосрочна визия за изграждането и развиването на сектора. Неговите структури периодично се преобразуват или преструктурират. Често се променят функциите и задачите им като с една промяна те се разширяват, а със следваща промяна се ограничават или обратното. Същият подход се прилага и за определяне на правомощията на органите в тях. Променят се и правилата, въз основа на които се определя статуса на служителите в тези структури.

Всяка промяна, която държавата прави в една или няколко структури в сектора се представя като реформа. Практическият резултат – подобряване на дейността на отделните структури или сектора като цяло невинаги е налице. В съчетание с липсата на ясни правила за подбор на кадрите и недостатъчната кадрова, материална и техническа обезпеченост се създават сериозни затруднения за функционирането на структурите и влияят негативно на мотивацията на служителите в тях за изпълнението на служебните им задължения и за постигането на резултати от дейността им. Всички тези обстоятелства се отразяват пряко както на националната сигурност на Република България, така и на защитата на гражданите и на българското общество като цяло.

Стратегическите цели, които ПП ИТН си поставя за реализация в рамките на вътрешната сигурност и обществения ред, са:

• Постигане на реална и ефективна сигурност на българските граждани, която да е съответна на стандартите на Европейския съюз;
• Ефективност на противодействието на престъпността, на охраната на обществения ред и на миграционния натиск към Република България;
• Подобряване на ефективността на дейността на всяка от структурите в сектор „Вътрешна сигурност и обществен ред“ и на взаимодействието между тях, така че да се гарантират правата и свободите на гражданите, защита на конституционноустановения ред и на демократичните ценности в Република България;
• Разработване на дългосрочна политика за подготовка, обучение и осигуряване на работа в структурите в сектор „Вътрешна сигурност и обществен ред“;
• Издигане на международния авторитет на българските служби за сигурност и обществен ред и подобряване на взаимодействието им с партньорските и приятелски служби.

Мерки за постигане на целите

Реализацията на стратегическите цели изисква прилагане на комплексен подход и едновременно изпълнение на мерките за постигането им.

Законодателни промени

1. Актуализация на Стратегията за национална сигурност
   • Действащата Актуализирана Стратегия за националната сигурност е приета с решение на Народното събрание през 2018 г. и е с времеви хоризонт до 2025 г. (І., т. 16). Актуализацията й е належаща не само с оглед предстоящото изтичане на срока й, но и поради динамиката в международната среда за сигурност и необходимостта от съобразяването й във вътрешната среда за сигурност на Република България.
2. Изготвяне и приемане на нов Закон за Министерството на вътрешните работи.
   • Действащият закон е приет през 2014 г. и до момента е изменян и допълван повече от 30 пъти самостоятелно или през промени в други закони, а някои от тези промени са обсъждани и от Конституционния съд за преценка на съответствието им с Конституцията на Република България. Наред с пропуските при приемането му, в резултат от тази законодателна интензивност са налице парадокси в уредбата, напр. законът не определя компетентността на МВР, неговата структура и др., т.е. реформи в МВР не са направени чрез нито една от тези промени, защото дейността на министерството е сериозно затруднена поради тях. Това налага създаването на изцяло нов устройствен закон, тъй като с изменения и допълнения на действащия дефицитите в него не могат да се преодолеят.
3. Изменения и допълнения в устройствените закони на другите структури с компетентности във вътрешната сигурност
   • Тази мярка е необходима по няколко основни причини. На първо място актуализацията на Стратегията за национална сигурност обективно ще наложи съобразяването на законовата уредба с нея. На второ място, отделните закони са създавани по различно време и по различна причина. Всеки от тях е изменян множество пъти, включително за преместване на части от една структура в друга и връщането им обратно в следващ момент. На последно място, но не по значение, мигрантският натиск, на който е подложена страната ни и усложнената международна обстановка във връзка с войната в Украйна налагат да се усъвършенства инструментариума, с който българските служби за сигурност и обществен ред разполагат за предотвратяване и пресичане на заплахите за националната ни сигурност.
     Тези причини налагат извършването на обстоен анализ на всички устройствени закони на отделните структури и предлагане на необходимите законодателни решения за ясно разграничаване на функциите им, на правомощията на техните органи, както и за актуализацията на правилата за взаимодействие между тях.
4. Преглед и актуализация на подзаконовата нормативна уредба
   • Тази мярка има самостоятелно значение, защото в подзаконовата нормативна уредба се установяват някои съществени дефицити, които налагат:
     – оптимизация на уредбата за привеждането й в съответствие с действащите към момента закони;
     – преодоляване на разпокъсаността на уредбата чрез обединяването на актове, които уреждат свързани въпроси, за да се улесни прилагането.
5. Мерки с организационен характер
   • Мерките в тази група са с организационен характер, тъй като са насочени към текущата дейност на структурите в сектора и могат да се изпълняват едновременно.
6. В политиката за управление на човешките ресурси
   • предприемане на незабавни действия за обявяване на конкурси за запълване на финансово осигурените вакантни места във всяка от структурите в сектора;
   • планиране на конкурсите за заемане на свободните длъжности, вкл. въз основа на прогноза какви длъжности предстои да се освободят (напр. колко служители предстои да навършат пределната възраст за работа в стуктурата), при спазване на принципа за приемственост;
   • контрол за стриктно спазване на процедурите за подбор на кандидатите с оглед максималното ограничаване на възможностите за оказване на външно влияние върху самия подбор и резултатите от него;
   • прецезиране на критериите за формирането на допълнителното възнаграждение така, че да отразяват реално постигнатите резултати от работата на всеки служител;
   • подобряване на организацията и ефективността на обучението на служителите чрез осигуряване на непрекъснат процес на обучение на служителите в сектора. То трябва да обхваща както теми, свързани пряко с компетентността на съответната структура, така и тези за механизмите на взаимодействие между всички структури в сектора. Осигуряването на подготвени кадри налага и обсъждане на нови модели на обучение, вкл. за кандидатите за постъпване на работа в сектора;
   • материално обезпечаване на обучението чрез изграждане на стрелбища, зали за бойни спортове и др., където да се провежда обучението по полицейска лична защита, стрелкова подготовка, физическа и тактическа подготовка.
7. Подобряване на управлението на структурите
   • Основанието за извеждането на тази мярка като самостоятелна е предназначено чрез нейното изпълнение да се преодолее съществуващата практика за партийна обвързаност на управленския състав – от ръководството на структурите до средното управленско ниво.
8. Оптимизация на щатните разписания
   
   • Тази мярка НЕ Е насочена към извършване на съкращения на служителите в структурите в сектора. Оптимизацията трябва да обхване начина на разпределение на щатните бройки по всяко от нивата във всяка структура. Резултатът от нея трябва да е ясно изградена пирамида на йерархията, като най-голям да е броят на служителите, които извършват пряко дейността на структурата, а не на тези с ръководни и методически функции.
9. Подобряване на социалния диалог в МВР
   • Адресирането на тази мярка само за МВР отчита, че само неговият устройствен закон съдържа изрична уредба, която допуска служителите да осъществяват синдикална дейност и да участват в синдикални организации.
     Социалният диалог в МВР трябва да се изразява в реално, а не формално обсъждане между ръководството на министерството и синдикалните организации по всички въпроси, които са от значение за трудовите и другите социално-икономически права на служителите.
10. Материално-техническо и информационно обезпечаване на дейността на структурите в сектора
    • Извеждането на тази мярка като самостоятелна се налага поради пряката й връзка с планирането и управлението на бюджета на структурите в сектора.
      Изпълнението й трябва да постигне решително подобряване на реалното материално-техническо състояние и информационна обезпеченост на всяка отделна структура в сектора чрез осигуряването на достатъчно финансови средства за осигуряване на:
      • техническо оборудване, което е необходимо за ежедневната работа на служителите, както и на работно облекло за тези, за които е необходимо;
      • технологичен и технически капацитет, чрез който да се използват новите възможности на дигиталните технологии
    • Повишаването на ефективността на разследването на престъпления налага и укрепване на капацитета на Националния институт по криминалистика в МВР за утвърждаването му като национален център за извършване на експертизи.
11. Повишаване на ефективността на контрола върху дейността на структурите в рамките на държавното управление
    • Изпълнението на тази мярка се изрязва в активното използване на законовите механизми за осъществяването на контрол върху дейността на структурите в сектор „Вътрешна сигурност и обществен ред“. Той трябва се осъществява така, че да се осигурява безпрепятствено достигане на информацията за дейността до държавните органи, които имат правомощия да предприемат действия във връзка с нея и при спазването на законовоустановените гаранции за ненамеса в дейността на структурите и за независимостта им от партийни интереси или от интересите на отделни политици.

Ефективност на противодействието на престъпността и на охрана на обществения ред
Реализацията на тази стратегическа цел изисква и допълнителни мерки насочени към:

1. Намаляване на битовата престъпност със специален фокус към малките населени места и селските райони и продължаване на дейността по разширяване на използването на видеонаблюдението в тях;
2. Усъвършенстване и надграждане на механизмите за доброволчество като успешна практика за взаимодействие и подпомагане от гражданите на органите на МВР за изпълнението на правомощията им;
3. Подобряване на координацията и взаимодействието между структурите в сектор „Сигурност“ за:
4. противодействие на организираната престъпност и корупцията;
5. предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления със специален фокус към тероризма, изпирането на пари, квалифицираната контрабанда и данъчни престъпления;
6. ограничаване на трафика на хора и незаконното преминаване на държавната граница.
7. Осигуряване на пътната безопасност чрез:
8. формиране на културно, толерантно и безопасно поведение на участниците в движението, вкл. чрез разработване на програми за обучение на деца за формиране на знания и умения за безопасно поведение на пътя;
9. повишаване на безопасността и техническата изправност на пътните превозни средства;
10. последователна политика за повишаване на безопасността на пътната инфраструктура и крайпътно пространство;
11. създаване на условия за изграждане на система за надеждна и качествена помощ за пострадалите от пътнотранспортните произшествия в съответствие с най-добрите европейски практики;
12. подобряване на бързината и ефективността на налагането на глоби и други наказания на системните нарушители на правилата за движение.

Очаквани резултати

1. Подобряване на ефективността на дейността на всяка от структурите, а от там и функционирането на целия сектор „Вътрешна сигурност и обществен ред“, т.е. провеждане на реални реформи, а не промени с конюктурен характер.
2. Утвърждаване на сектора като гарант за сигурността и законността в Република България чрез еднаквото прилагане на закона спрямо всички членове на гражданското общество и спрямо всички държавни структури
3. Повишаване на доверието на гражданите към структурите в сектор „Сигурност“